Най-после съм щастлива, че детето ми е в добри ръце.Става въпрос за Криси , който това лято направи 4 години.МНого е умен (ха-ха, каза майката , влюбена в сина си) , но е много зле с ориентацията.Непрекъснато може да пада, после става и с усмивка казва :"Доообре съм!" - с интонация на анимационен герой, разбира се , защото е ЛЕЕЕееко пристрастен към филмчетата.Другия му проблем е , че винаги сме го третирали като бебе и никой дори не се е сещал да го накара нито да си обуе обувките ,нито да си съблече жилетката или каквото и да е, което все пак може да направи без чужда помощ!
         КАкво става с едно такова дете, което ходи с кака си на солфеж и страшно му харесва, сам се е научил да брои до сто, а сега ни тормози с броене и до 200. От 3 годишен е научил буквите, покрай кака си , естествено, ( да не забравяме и детския компютър, от който получи цялата информация и се самообучи), знае числата на няколко езика (МИки МАус - КЛуб Хаус - голяма мания) и вече почти чете.Мислех , че в градината веднага ще забележат това , но точно обратното - казаха ,че има проблеми с обличането , а й той се притесняваше да ходи, защото лелката му се карала , че не може да си обуе обувките!!!
        Бога ми (бре какъв израз) направих всичко възможно да се справя с ужаса ми от детските градини! За разлика от всички останали родители, които смятат , че това е място за забавления и приятно обучение, аз през цялото време изпитвах ужас, ужас  и ужас!КАзвах си, повтарях си, че трябва да се справя с това, че всичко е може би в моята глава, че ходенето наградина ще се отрази полезно на детето ми! Ето как записах дъщеря ми на 3 -годишна възраст в ужасната за мене сграда! КАкво й е ужасното ли?! Има невероятна топла атмосфера и детска украса навсякъде, учителките са усмихнати, поздравяват децата и родителите с" добро утро, заповядайте!" КАкво се случва нататък ли?! Нещо , което виждах в продължение на 10 години като куклена актриса, която влиза в детските занимални към 10 - 11 ч сутринта и заварва едни стресирани и разлакани ЛИЦА, на които се крещи с животински глас...Децата биват дърпани , лашкани и овиквани, само за да бъдат подредени в някакъв строй и да гледат представланието...Сега , като пиша това, почвам да треперя и да си мисля, че такова нещо не трябва да се случва не само на моето дете, а на което и да било. Затова ужасът от детките градини , колкото и прекрасна атмосфера да предлагат на пръв поглед, си остава дълбоко в съзнанието ми .
         Опитвах се да го преглътна поне за сина ми."Той е по-адаптивен!" , повтарях си, вярвайки  че в детската градина наистина ще му хареса - още повече, че пропуснахме първа група и бодри-бодри - се запоанчваме с другарчетата във втора група! Нямаше проблеми детето - не й такива , които преживях с кака му, но някакси...не беше толкова щастлив...Ходи десетина пъти...обнадеждих се , че съм преодоляла депресиите си и дори съм майка -герой ! И ...точно тогава нещо стана с крачето му -забрал нокът - и един месец стоене вкъщи! Плюс 2 пъти ходене на предучилищна с кака му поради различни празнични поводи! Детето светна! Започна да повтаря, че иска да ходи с Еви на училище!С баща му се спогледахме и ...разбрахме ,ч е това ще е ! ПОпитахме госпожата , пуснахме го 2-3 пъти за проба, тя каза, че е перфектен, не й създава проблеми тоест, че му е много интерсно и слуша и изпълянва задачите с голямо удоволствие!
         Най-после мъките ми свършиха! Детето ми е щастливо! И аз съм Щастлива!
         Всяка вечер се приспиваме с грейналия поглед - "Мамо , утре на училище ли съм!"                    "Да ,мамо, на училище си! "              - "Йеееее!"
           :))))))))))))))))))