Живеем в ужасно малък апартамент! Дали сме щастливи ли?! Да, може би -май че не ни трябва друго.ОСвен децата , които вече пораснаха - на 4 и на 6 години, си имаме и един малък , много обичан домашен любимец.Това е бялата котка, при това чисто бяла, Гришо, на не повече от 2 месеца.Неговата майка е така наречения "наш татко".Винаги стои на гърдите му, докато се занимава с компютъра, чете книга, или каквоти и да е  там друго.Това е защото аз обявих, че не искам да се грижа за котка.Сега двамата са си господари, но не мога да не си призная , че това коте ме заплени още от първия миг , в който го видях.Гришо е кръстен на красивия ни тенесист Григор Димитров, зашото мъжът ми е луд по спорта и вкъщи винаги гъмжи звука от телевизора на някое спортно събитие.Това ме влудява и въпреки всичко продължавам да го слушам , защото в мен се изгражда една налудничава идея, че това е семейството - и всеки трябва да си прави нещо, без да го ограничава или  забранява действия на другите.
       И ето какво се получава.
       Живеем в хола на малката гасрсониера.Той изпълнява категорично и функцията на кухня, защото има хладилник, няк"во скапано котлонче, импровизиран кухненски кът на мястото на, разбира се, избитата тераса, и не на последно място - прекрасния ми кухненски плот, който разделя "кухнята" от "спалнята", при това - хитро облепен, забележете, с МОКЕТ, като желание да се превъплати в ролята на някакъв много оригинален интериор.Дотук добре.Ако си представим , че съм решила да готвя -на фона на ужасния телевизор,разбира се,  синът ми стои,  любопитно опрял ръчички на "бара", или пък си играе някъде по земята.Дъщеря ни или гледа нещо на компютъра (със слушалки на уши), или ми пречи за готвенето, или си рисува , с пръснати неща по килима.Има и друг вариант.Докато си режа лук и зарзавати , с размечтан поглед си наблюдавам децата как си играят и танцуват (ако са в настроение), а баща им им се кара , че му пречат на мача! Хм, идилия , нали!
         Оооо, но почакайте, всичко това се случва, докато аз от време на време бързо изтичвам до другия край на стаята и , без да сядам дори, за да не загори манджата, изсвирвам в транс нещо на новопридобитото пиано! Това е безценна вещ , която аз получих едва на 33-годишната си възраст, и сега упорито се уча да свиря!
          Ето това е лудост!Осъзнавам, че всеки си прави любимите неща!Но защо за Бога не използваме и другата си стая!Но затова -ще разкажа следващия път- не е препоръчително за домакини със слаби сърца (или стриктно изпълняващи домашните си задължения).

Наистина такава ценна вещ (пианото),а сте я сложили в кухнята:)
Другата стая:какво?да не сте я направили картинна галерия:)