Постинг
24.02.2010 00:02 -
Рефератче
...за Великотърновски университет
"Майчинството и обусловеният тип"
"Всеки, родил се на този свят , е опит на природата да достигне съвършенството."
Това бе изречение на моя приятелка , с което тя винаги започваше някое свое ново есе.Беше го прочела някъде , но не си спомняше къде.
Аз пък прочетох следната теза на великия мислител Сартр:
"Всяко същество възниква без причина, запазва се от безволие и замира по случайност...Съществуването е пълнота , от която човек не може да избяга..."
Тя ме потресе точно толкова , колкото и твърдението на Фройд:
"Целта на живота е смъртта, а животът е заобиколен път към нея."
Пълнотата на човешкия живот, неизмеримите търсения на личността, безсмъртието на морала, вечният въпрос за възпитанието, генетично ли е умственото наследство, социалният живот ли води до трансформация, или невидимите биологични залежи са най-определчщи за индивида... Това са нестихващите въпроси, които една млада майка като мене непрекъснато си задава.
Доктор Фицхю Додсън казва:
"Доскоро се смяташе,че всеки от нас се ражда с определена доза вродена интелигентност, веднъж завинаги фиксирана от наследствеността.Последните изследвания показват, че няма нищо подобно.Интелигентността на възрастния индивид се определя в най-голяма степен от типа интелектуално стимулиране, което е получил в детството си.
Първите пет години от живота на детето са най-важните.Те са годините , които го формират."
Често, излизайки с децата си наразходка, се натъквам на майки, които, освен че не сачували подобно твърдение, не са и в състояние някога да го приемат.Те крещят и се карат на децата си.Приучват ги на дисциплина чрез стрес и наказание.А дори и да не са груби и отявлено травмиращи за децата си, те някак си намират начин да им се наложат, без да вземат впредвид емоционалността и най-вече индивидуалността на детето си.
Според мен , това са майките от обусловен тип.Такъв е бил техният живот, мобе би такова е било тяхното детствто: рамки , забрани , ограничения.Обусловеният човек - това е човекът на бихейвиоризма.А философията на бихейвиоризма " не се занимава с желанието на човека да бъде по-добър, или повече от това , което е.Тя иска просто да го контролира."(К.Йонкова"Дебатът между моделите на човешко възпитание:)
Всяко бебенце е силно зависимо от майка си , тя за него е източник на непреодолим катексис.Не особено подвино и напълно беззащитно, то има нужда от миризмата на майка си, от топлата й прегръдка и подхранваща живота му гръд.Но какво казват бабите или недостатъчно осведомнеите комшийки :"НЕ дръжте бебето на ръце!Ще се научи , ще свикне!" .Майката от обусловеният тип би послушала "премъдрите" съвети.И нейното бебенце ще се озове в странната и ужасяваща за него ситуация : само и изоставено в собственото си легло, чувайки единствено острия си плач...
То се научава да бъде само, а майката се научава да не се тормози от плача,както се е чувствала в началото.Така са й казали.Така трябва. "Бебето затова е бебе.За да плаче!"
И ето : Още от тук започват истински проблеми.Едва ли майката би повярвала, че точно този отчаян плач е травмирал евентуално детето й, и то показва неувереност, безпокойство или асоциалност в по-късните си години.
"Ерата на малкия изследовател" - прохождането - това безспорно е един от най-трудните периоди за майката.Нервите и изстощението съпътстват все повече ежедневието на подкрепящата израстването на детето си майка.То е малко и нестабилно , но пипа и изследва навсякъде.Майката от обусловеният тип често си мисли, че детето прави бели нарочно, че й противодейства и е готова да му наложи наказание.Би искала да му наложи контрол, но това е почти невъзможно за едно двегодишно дете.Тя търси грешката в себе си или в темперамента на детето си.А това е просто период , който в учебниците е описан като " детският пуберитет".
Майката може да е интелигентна и умна , може да е прочела хиляди материяли за човешкото възпитание, но пак да не успее да даде воля на стремежите на детето си - за опознаване, изследване и изучаване - това , което стои в основата на всяка пакост, извършена от нейния палвник.
В "бихейвиориалното общество" съществува огромен проблем -
този за наказнията.
"Наказанието дава информация за това, какво не трябва да се прави, но не съобщава какво ТРЯБВА.То е много недостойно за човека!" (К.Йонкова)
Ако можеше всички майки да си дадат ясна сметка за казаното от д-р Фицхю Додсън в своят книга "Изкуството да бъдеш родител"
"Достигне ли шестата си година - основните структури на личността вече са изградени: тази личност то ще носи през целия си живот"
- то със сигурност нямаше така широко да разгръщат диапазона на своята нервност и психична натовареност, съпътстващи майчинството.
И нека в заключение да цитирам теоретикът Боби Скинър:
"Няма глупави учащи се ,
а само лоши учители ;
няма лоши деца, а само лоши родители ;
няма престъпност, освен от страна на налагащите закона институции ;
и няма мързеливи хора,
а само лоши системи за поощрение"
"Майчинството и обусловеният тип"
"Всеки, родил се на този свят , е опит на природата да достигне съвършенството."
Това бе изречение на моя приятелка , с което тя винаги започваше някое свое ново есе.Беше го прочела някъде , но не си спомняше къде.
Аз пък прочетох следната теза на великия мислител Сартр:
"Всяко същество възниква без причина, запазва се от безволие и замира по случайност...Съществуването е пълнота , от която човек не може да избяга..."
Тя ме потресе точно толкова , колкото и твърдението на Фройд:
"Целта на живота е смъртта, а животът е заобиколен път към нея."
Пълнотата на човешкия живот, неизмеримите търсения на личността, безсмъртието на морала, вечният въпрос за възпитанието, генетично ли е умственото наследство, социалният живот ли води до трансформация, или невидимите биологични залежи са най-определчщи за индивида... Това са нестихващите въпроси, които една млада майка като мене непрекъснато си задава.
Доктор Фицхю Додсън казва:
"Доскоро се смяташе,че всеки от нас се ражда с определена доза вродена интелигентност, веднъж завинаги фиксирана от наследствеността.Последните изследвания показват, че няма нищо подобно.Интелигентността на възрастния индивид се определя в най-голяма степен от типа интелектуално стимулиране, което е получил в детството си.
Първите пет години от живота на детето са най-важните.Те са годините , които го формират."
Често, излизайки с децата си наразходка, се натъквам на майки, които, освен че не сачували подобно твърдение, не са и в състояние някога да го приемат.Те крещят и се карат на децата си.Приучват ги на дисциплина чрез стрес и наказание.А дори и да не са груби и отявлено травмиращи за децата си, те някак си намират начин да им се наложат, без да вземат впредвид емоционалността и най-вече индивидуалността на детето си.
Според мен , това са майките от обусловен тип.Такъв е бил техният живот, мобе би такова е било тяхното детствто: рамки , забрани , ограничения.Обусловеният човек - това е човекът на бихейвиоризма.А философията на бихейвиоризма " не се занимава с желанието на човека да бъде по-добър, или повече от това , което е.Тя иска просто да го контролира."(К.Йонкова"Дебатът между моделите на човешко възпитание:)
Всяко бебенце е силно зависимо от майка си , тя за него е източник на непреодолим катексис.Не особено подвино и напълно беззащитно, то има нужда от миризмата на майка си, от топлата й прегръдка и подхранваща живота му гръд.Но какво казват бабите или недостатъчно осведомнеите комшийки :"НЕ дръжте бебето на ръце!Ще се научи , ще свикне!" .Майката от обусловеният тип би послушала "премъдрите" съвети.И нейното бебенце ще се озове в странната и ужасяваща за него ситуация : само и изоставено в собственото си легло, чувайки единствено острия си плач...
То се научава да бъде само, а майката се научава да не се тормози от плача,както се е чувствала в началото.Така са й казали.Така трябва. "Бебето затова е бебе.За да плаче!"
И ето : Още от тук започват истински проблеми.Едва ли майката би повярвала, че точно този отчаян плач е травмирал евентуално детето й, и то показва неувереност, безпокойство или асоциалност в по-късните си години.
"Ерата на малкия изследовател" - прохождането - това безспорно е един от най-трудните периоди за майката.Нервите и изстощението съпътстват все повече ежедневието на подкрепящата израстването на детето си майка.То е малко и нестабилно , но пипа и изследва навсякъде.Майката от обусловеният тип често си мисли, че детето прави бели нарочно, че й противодейства и е готова да му наложи наказание.Би искала да му наложи контрол, но това е почти невъзможно за едно двегодишно дете.Тя търси грешката в себе си или в темперамента на детето си.А това е просто период , който в учебниците е описан като " детският пуберитет".
Майката може да е интелигентна и умна , може да е прочела хиляди материяли за човешкото възпитание, но пак да не успее да даде воля на стремежите на детето си - за опознаване, изследване и изучаване - това , което стои в основата на всяка пакост, извършена от нейния палвник.
В "бихейвиориалното общество" съществува огромен проблем -
този за наказнията.
"Наказанието дава информация за това, какво не трябва да се прави, но не съобщава какво ТРЯБВА.То е много недостойно за човека!" (К.Йонкова)
Ако можеше всички майки да си дадат ясна сметка за казаното от д-р Фицхю Додсън в своят книга "Изкуството да бъдеш родител"
"Достигне ли шестата си година - основните структури на личността вече са изградени: тази личност то ще носи през целия си живот"
- то със сигурност нямаше така широко да разгръщат диапазона на своята нервност и психична натовареност, съпътстващи майчинството.
И нека в заключение да цитирам теоретикът Боби Скинър:
"Няма глупави учащи се ,
а само лоши учители ;
няма лоши деца, а само лоши родители ;
няма престъпност, освен от страна на налагащите закона институции ;
и няма мързеливи хора,
а само лоши системи за поощрение"
Няма коментари
