Постинг
28.01.2010 00:57 -
Санди
"Това , което отличава Санди от всички останали са възгледите й:
-Аз нямам много под формата на вещи или на американската мечта - сподели тя пред мен с иксрена усмивка.
- Това не те ли притеснява?- попирах аз.
-Понякога, когато видя някое момиченце на възрастта на дъщеря ми, облечено в хубави дрешки и с хубави играчки, или което се вози в хубава кола и живее в хубава къща, тогава се чувствам зле.Всеки иска децата му да бъдат добре-отвърна тя.
- Не им ли завиждаш?
- На какво да им завиждам?Не умираме от глад, облечени сме, и въобще- имаме най-важното в живота-обясни тя.
-И кое е то?
-Според мен , независимо колко неща можеш да си купиш, независимо колко пари имаш, в живота си можеш да задържиш само три неща - рече тя.
- Какво значи да "задържиш"?
- Искам да кажа , че тези неща никой не може дати ги отнеме!
- и кои са те?- попитах.
-Първо, преживяванията ти, второ -истинските приятели; и трето:това , което отглеждаш вътре в себе си- отвърна тя без колебание.
За Санди "преживявания" не означава нещо грандиозно.Те са тъй наречените обикновени моменти с дъщеря й- разходки в гората, дрямки под сянката на някое дърво, малко музика, топла вана или прясно изпечен хляб.
Определението й за приятели е обширно:
- Истинските приятели са тези , които никога не напускат сърцето ти, дори когато известно време изчезнат от живота ти.Дори след много години продължаваш с тях оттам, откъдето сте прекъснали и дори ако умрат- те остават да живеят в сърцето ти - обясни ми тя.
А по въпроса за това , което отглеждаш вътре в себе си, Санди рече:
-Това зависи от човека , нали? Аз не отглеждам завист или тъга.Мога, ако искам , но предпочитам да не го правя.
- И какво отглеждаш ти?- попитах.
Санди погледна ласкаво дъщеричката си и после отново обърна поглед към мен.После посочи очите си, които преливаха от нежност и признателност и
искряха от радост.
-Аз си отглеждам това.
-Аз нямам много под формата на вещи или на американската мечта - сподели тя пред мен с иксрена усмивка.
- Това не те ли притеснява?- попирах аз.
-Понякога, когато видя някое момиченце на възрастта на дъщеря ми, облечено в хубави дрешки и с хубави играчки, или което се вози в хубава кола и живее в хубава къща, тогава се чувствам зле.Всеки иска децата му да бъдат добре-отвърна тя.
- Не им ли завиждаш?
- На какво да им завиждам?Не умираме от глад, облечени сме, и въобще- имаме най-важното в живота-обясни тя.
-И кое е то?
-Според мен , независимо колко неща можеш да си купиш, независимо колко пари имаш, в живота си можеш да задържиш само три неща - рече тя.
- Какво значи да "задържиш"?
- Искам да кажа , че тези неща никой не може дати ги отнеме!
- и кои са те?- попитах.
-Първо, преживяванията ти, второ -истинските приятели; и трето:това , което отглеждаш вътре в себе си- отвърна тя без колебание.
За Санди "преживявания" не означава нещо грандиозно.Те са тъй наречените обикновени моменти с дъщеря й- разходки в гората, дрямки под сянката на някое дърво, малко музика, топла вана или прясно изпечен хляб.
Определението й за приятели е обширно:
- Истинските приятели са тези , които никога не напускат сърцето ти, дори когато известно време изчезнат от живота ти.Дори след много години продължаваш с тях оттам, откъдето сте прекъснали и дори ако умрат- те остават да живеят в сърцето ти - обясни ми тя.
А по въпроса за това , което отглеждаш вътре в себе си, Санди рече:
-Това зависи от човека , нали? Аз не отглеждам завист или тъга.Мога, ако искам , но предпочитам да не го правя.
- И какво отглеждаш ти?- попитах.
Санди погледна ласкаво дъщеричката си и после отново обърна поглед към мен.После посочи очите си, които преливаха от нежност и признателност и
искряха от радост.
-Аз си отглеждам това.
Няма коментари
