Ммммм,  много е хубаво...Като сладолед в жечкото лято, ама размазан по лицето ти, вместо прохладно и сладостно да ти влиза в гърлото.
         Едното непрекъснато бие другото.В случая - по-голямото - по-малкото , но ми се струва , че скоро нещата ще се обърнат.
         Какво обуславя малката разлика - ами едно непрекъснато реване!
         Сънят - си остава химера! Едното си ляга хипер късно , а другото става супер рано.През нощта се редуват кой ще проплаче.Така наречената (от мен) техника - "зиг - заг"

        Една приятелка - Плами, от гръцко, все ме пита ( в мейлите си) как са малките.С нея родихме заедно , с 3- 4 дена разлика, само че аз - второто, а тя първото.Много бяхме горди като се срещнахме след 7-8 години изгубване на дирите, установявайки, че сме бременни точно в шестия месец, с един и същ термин, и с татуировки , лепнати на разширяващите ни се кореми на едно и също място - нейната- пеперуда, а моята - розово конче, което вече не е чак толкова розово. :)))))

      Плами, все не мога да намеря време да ти пиша подробно!

      Да започнем от раждането на малкия Крис.Кака му беше само на година, осем месеца и две седмици.Падаше си малко диво и непослушно дете, не можеше много без мен, беше свикнала доскоро да суче, знаеше " къде" е бебето, редовно се хвърляше и ми целуваше корема, не знаех какво точно ще се случи като родя второто бебче , но ей Богу, не бях подозирала за шока и ужаса , който щях да изпитам през следващите месеци...

      Върнах се вкъщи с бебчето след родилното и всичко беше наред.Тя разглеждаше крачетата му, смееше се , беше й интересно.Вечерта дойде ред за първата домашна баня.Изкъпах си го бебчето и тъкмо щях да го обличам - и то нещо се изнерви, взе да плаче - може би огладня.Евито се заслуша.Видя ,че му говоря нежно...
       Облякох го набързо и тъкмо да го сложа на гърда...И това дете Еванджелин като писна."Не, не...!" Крещеше с все сила, взе да се тръшка по леглото като голям човек , изпаднал в криза, а ние с баща й стоим и гледаме...гледаме като пукали.
      "Еви, Еви..." - няма братче...Нито чува , нито дава да я пипнеш...Пълна истерия...Това чудо продължи 15-20 минути.Успях да се отскубна от бебето и я взех.

     Истериите, почти едно към едно с тази първата продължиха доста дълго време.Сутрин , обед и вечер.Всеки път като го кърмя, всеки път като го взема на ръце.


     Една вечер , бебето вече пиеше мляко, Евито още не беше заспала , а малкия се разбуди.Взех го на ръце и му дадох млякото от шише, като тръпнех в очакване на лошия момент, в който тя идва, вдига къщата на главата си , и вика обичайното си " Бебето - не ! Бебето - не!"  (тоест- да не се занимавам с него)
      Този път обаче, за моя най- най голяма изненада...тя го помилва по главичката и с нежност поиска да държи шишето. Сърцето ми се разтуптя... Осъзнах, че  може би идва началото на края... Реших да отбележа коя е датата и да запомня " началото на края", на тази сърцераздирателна ревност, ковто не ми даваше миг покой.Беше 15 август.А Кристиян е р роден  на 15 юли.

       Беше изминала точно година и един месец.

        
       Сега положението е доста по- добре.Вече има игри.Гонят се из къщи.Настава смях.Вече не е "Бебето - не!" а :"К"иси, к"иси, виж това, виж онова..." взема куклите и му играе сценки, обува му чорапите и му разкопчава памперса. На Дядо Коледа си е пожелала "едно бебе наакано" (нали по ТВ- то все вървят реклами за бебета кукли, че и с памперс), а аз й викам : "Че то ний си имаме вече  едно бебе наакано , бе Еви! Е, вземай  и го преобувай! " А тя се смее и вика , че "м"иши гадноооо"
       Пребиванията върху малкия са само ако рече да й вземе фулмастрите, докато рисува ( а то се случва постоянно :))), ама на него, да ти кажа, хич не му прави впечатление.Гледам да му измисля веднага няк"во занимание.Сега съм му купила тенджери, ха-ха.Много обича да си отваря и да си затваря нещо, бурканче или каквото и да е, и това занимание си е наречено от него "А-ти-ти"Като стане боя и аз веднага хуквам с няква занимавка и кат" луда викам  "Атити! Атити!", за да му привлека вниманието.
        Абе, въобщеее, чудиш се да се смейш ли, да плачеш ли...