Постинг
28.12.2009 22:13 -
На Жоро...
Автор: cherish
Категория: Лични дневници
Прочетен: 913 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 28.12.2009 22:55
Прочетен: 913 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 28.12.2009 22:55
Жоро,с тебе много не се познаваме, но ти открадна там при тебе едно същество, което ние тук много уважаваме, затова съм решила да ти посветя един постинг!
Ще започна с далечната 1987 -ма.Тогава ние с твоята половинка завършвахме първи клас и бяхме изпратени на един тренировъчен лагер - бяхме малки гъвкави гимнастички.Така се видяхме за първи път.Там много не се сближихме , но известно време след лагера се видяхме в квартала си - оказа се , че живеем наблизо.Тя държеше странно кръгло нещо с яркочервен цвят , залепено на клечка, което се ближеше като бонбон.Татко й го донесъл от Чехия...Беше голяма работа.Завидях й.И на лагера й завиждах-много добре си изпълняваше упражненията, които ни караха да правим на пясъка, а й имаше сестра...Бяха все заедно.Сирма и Леда...
Тя не стана голяма гимнастичка , нито пък аз...Само че аз прекарах доста повече време в залата - е , няколко години, дори попаднах и в спортното училище, но твърде много жадувах да уча английйски и да се откажа от спорта, така че след седми клас кандидатствах в гимназия.Целта ми беше английската гимназия, но там ме приеха с френски.Записах се в руската (с английски) и за първия учебен ден отидох с невероятен ентусиазъм.Хе...Усмихвам се като се сетя как видях дребосъка с двете дълги , почти рижави плитки и огромната му звучна усмивка.Разбрахме , че сме в един клас и започнахме да се кикотим! Беше невероятно...прекарахме цял един месец на последния чин в постоянен кикот и смешки, но и с невероятното самочувствие, че сме много добри по английски...Кво шъ пишем ний бе, кво шъ слушаме в час?! ха-ха - до първото контролно!!! получихме 4-ки и пак избухнахме в смях.Решихме да не се занимаваме толкова с пускане на листчета, накъсани като снях, през балкона, и да внимаваме по-сериозно в час.Но сериозни не можахме да станем, все нещо си приказвахме и "госпожата" ни раздели...
Така и никога повече не седнахме на един чин.Но приятелството ни си остана чистосърдечно.Често ходех у тях събота или неделя, нали живеехме наблизо.Тогава нямаше телефони или нужда от специална покана.Изтърсвах се неканена, но винаги желана.Кикота си продължаваше, но ей богу , не мога да си спомня за какво е бил.
Един ден обаче заварих това същество , обляно в огромни крокодилски сълзи.Бяхме може би десети клас.С майка й и баща й обсъждали бъдещето й кандидатстване.Предложих й просто да се поразходим навън...Но сълзите не спираха и не спираха...Нямало да я приемат медицина и това си е...
По химия беше много добра.Чудех се откъде ги вади и чатка тия формули, вещества, уравнения...ужас за мен беше това.Но тя си беше амбициозна...И устремена.
Най - ме кефеше семейството й.Винаги в тях цареше топла атмосфера.Мама Милка беше като майка и на всичките й приятелки, а от татко Венелин винаги можеше да научиш нещо интересно.Бяха идеала ми за родители.Все си мислех , че като стана родител трябва да постъпвам като тях.Трябва да кръстя децата си с уникални и артистични имена, и задължително да са с малка разлика (Хе-хе, все исках да пиша постинг за Милка , но ето че тия неща изникнаха точно тука..-за зедкото:)))
Имаше и нещо изключително шокиращо.ТЯ ДЪРЖЕШЕ дневника си свободно захвърлян из стаята (тогава всички имахме дневници).Попитах я :
-Не те ли е страх , че някой ще го прочете!
- Не-, отвърна небрежно тя, докато баща й беше все още в стаята.
Аааааа, в едно семейство трябва да има доверие.
И това се опитах да запомня.
...
В кабинета по химия стоях на първия чин.
Само там трябваше да сме подредени по азбучен ред.
... Когато я изпитваха и пишеше с тебешира по дъската , косата й лъщеше под слънчевата светлина.Беше дълга до кръста.Много сранен цвят.С много червени нишки , но все пак кехлибарена.
...
Един ден, събота беше, звънна на вратата ми и се хилна като домат.До нея беше сестра й.Още по хилнат домат.
Двете луди сестри решили , че Сирма може да се постриже късо , да се изруси до жълто -бяло, да я свършат тая работа и да дойдат да се похвалят на вратата ми.
Пак стария смях.Луди жаби.
...
Така ...косата й порастна.
Минаха доста години , докато стигне тая дължина.
И ето я сега при теб.
Момичето с плитките, безгрижната гимнастичка, амбициозната ученичка , устремената, отговорната, емоционалната...Прекрасната дъщеря...верният приятел, бъдещата майка...
Всичко това е при теб!
Да ти е жива и здрава!
Ще започна с далечната 1987 -ма.Тогава ние с твоята половинка завършвахме първи клас и бяхме изпратени на един тренировъчен лагер - бяхме малки гъвкави гимнастички.Така се видяхме за първи път.Там много не се сближихме , но известно време след лагера се видяхме в квартала си - оказа се , че живеем наблизо.Тя държеше странно кръгло нещо с яркочервен цвят , залепено на клечка, което се ближеше като бонбон.Татко й го донесъл от Чехия...Беше голяма работа.Завидях й.И на лагера й завиждах-много добре си изпълняваше упражненията, които ни караха да правим на пясъка, а й имаше сестра...Бяха все заедно.Сирма и Леда...
Тя не стана голяма гимнастичка , нито пък аз...Само че аз прекарах доста повече време в залата - е , няколко години, дори попаднах и в спортното училище, но твърде много жадувах да уча английйски и да се откажа от спорта, така че след седми клас кандидатствах в гимназия.Целта ми беше английската гимназия, но там ме приеха с френски.Записах се в руската (с английски) и за първия учебен ден отидох с невероятен ентусиазъм.Хе...Усмихвам се като се сетя как видях дребосъка с двете дълги , почти рижави плитки и огромната му звучна усмивка.Разбрахме , че сме в един клас и започнахме да се кикотим! Беше невероятно...прекарахме цял един месец на последния чин в постоянен кикот и смешки, но и с невероятното самочувствие, че сме много добри по английски...Кво шъ пишем ний бе, кво шъ слушаме в час?! ха-ха - до първото контролно!!! получихме 4-ки и пак избухнахме в смях.Решихме да не се занимаваме толкова с пускане на листчета, накъсани като снях, през балкона, и да внимаваме по-сериозно в час.Но сериозни не можахме да станем, все нещо си приказвахме и "госпожата" ни раздели...
Така и никога повече не седнахме на един чин.Но приятелството ни си остана чистосърдечно.Често ходех у тях събота или неделя, нали живеехме наблизо.Тогава нямаше телефони или нужда от специална покана.Изтърсвах се неканена, но винаги желана.Кикота си продължаваше, но ей богу , не мога да си спомня за какво е бил.
Един ден обаче заварих това същество , обляно в огромни крокодилски сълзи.Бяхме може би десети клас.С майка й и баща й обсъждали бъдещето й кандидатстване.Предложих й просто да се поразходим навън...Но сълзите не спираха и не спираха...Нямало да я приемат медицина и това си е...
По химия беше много добра.Чудех се откъде ги вади и чатка тия формули, вещества, уравнения...ужас за мен беше това.Но тя си беше амбициозна...И устремена.
Най - ме кефеше семейството й.Винаги в тях цареше топла атмосфера.Мама Милка беше като майка и на всичките й приятелки, а от татко Венелин винаги можеше да научиш нещо интересно.Бяха идеала ми за родители.Все си мислех , че като стана родител трябва да постъпвам като тях.Трябва да кръстя децата си с уникални и артистични имена, и задължително да са с малка разлика (Хе-хе, все исках да пиша постинг за Милка , но ето че тия неща изникнаха точно тука..-за зедкото:)))
Имаше и нещо изключително шокиращо.ТЯ ДЪРЖЕШЕ дневника си свободно захвърлян из стаята (тогава всички имахме дневници).Попитах я :
-Не те ли е страх , че някой ще го прочете!
- Не-, отвърна небрежно тя, докато баща й беше все още в стаята.
Аааааа, в едно семейство трябва да има доверие.
И това се опитах да запомня.
...
В кабинета по химия стоях на първия чин.
Само там трябваше да сме подредени по азбучен ред.
... Когато я изпитваха и пишеше с тебешира по дъската , косата й лъщеше под слънчевата светлина.Беше дълга до кръста.Много сранен цвят.С много червени нишки , но все пак кехлибарена.
...
Един ден, събота беше, звънна на вратата ми и се хилна като домат.До нея беше сестра й.Още по хилнат домат.
Двете луди сестри решили , че Сирма може да се постриже късо , да се изруси до жълто -бяло, да я свършат тая работа и да дойдат да се похвалят на вратата ми.
Пак стария смях.Луди жаби.
...
Така ...косата й порастна.
Минаха доста години , докато стигне тая дължина.
И ето я сега при теб.
Момичето с плитките, безгрижната гимнастичка, амбициозната ученичка , устремената, отговорната, емоционалната...Прекрасната дъщеря...верният приятел, бъдещата майка...
Всичко това е при теб!
Да ти е жива и здрава!
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
