Да, правя го за пари.
     В началото ме беше срам.
     Беше ме и страх.
     Емоциите винаги бяха доста силни.А клиентите невинаги доволни.Бях решена да стана все по-добра и по-добра.Усуквах тяло в странни пози, прибягвах до странни прически, гримът ми винаги беше тежък, плътен , дори неузнаваем.Криех ли се от някого?Бягах ли от себе си...
     О , да това беше най-прекрасното бягство.
     Колко трепет, колко усилия, колко изобратателност и гъвкавост ми трябваше, за да извърша всичко това.

  

     А всичко това беше за пари.
     И заслужаваше ли си?Цялото това време, в което изоставях собствените си деца?Цялата тая неизвестност къде отивам, с кого ще се срещна и най-важното -какво ще правя?!
     Едно телефонно обаждане и аз съм тяхна.Бедни , богати, претенциозни , извратени...
     Понякога ме скубеха, понякога ми се присмиваха, но понякога ме галеха и ме целуваха.


    Ех, не е лесно да си клоун на детски рождени дни!
    Добре , че си имам и своите помощници!



                       


 (това е моят синковец, който може би ще наследи професията :))))




























 А истината  е , че става голям купоn nа тези партита!

Дай Боже всекиму!

Който работи с тях и за тях винаги е по детски
красив и истинки...
Поздрав :)))