Днес ме поканиха на едно детско парти, където да забавлявам детенцето-рожденичка на една година.Нали съм си клоун-уж от кукления театър.Това обаче отдавна се превърна в своеобразна моя "частна практика", в която, освен изобратателността към децата, имам честта да включвам и малко "запознанство" с богати хора.
        Не , не че по-бедните хорица не могат да си позволят "клоун" на рожденото парти на детето си, но при тия "богатите хорица" нещата стоят по странна за мен конфигурация.Те никога не се смеят и забавляват с децата си.Никога не наблюдават какво точно предлагам на децата им, никога не снимат с очакване разнообразните задачи , в които ги потапям и ...май не се получава почти никакво детско парти.Децата все се сърдят, все хленчат,диалогът не върви, игрите са пълна катастрофа, а"бе все една ситуация , в която един "клоун" се чуди  к"во да прави.Затова всеки път се кръстя преди да изляза- пред многоуважаваната от мен детска публика.Какви ли деца ще ми се паднат...е основния въпрос.
       Днес обаче се прекръстих три пъти.Чувствах се без почва под краката си.Посрещнаха ме в една много хубава и луксозна къща.Прекрасно украсена , с прекрасни мебели.Бреййй.Добре че попаднах тук , та да поогледам малко.Въведоха ме в "кабинета", където освен компютъра и книгите, бяха ситюирани и две прекрасни зайчета.Подарък за едно от децата.Прекрасната домакиня ме информира, че имали три.Брейййй, пак си казах, и аз се натискам за три, ама ей го на , мога ли да им осигуря такава "прекрасна" къща.Не тайничко, ами доста завистно , завистнярско и завистнически им завидях....Ей, размечтах се , какви прекрасни хора, и пари си имат, и деца си имат, и се обичат - ами да, щом имат три деца,и домашни любимци се навъртат наоколо, а къщата им -баш на центъра разположена.Разгледах и книгите в кабинета-интелигентна работа...Всичко идеално.
      И сега дойде ужасът ми.
      Попитах колко деца има и на каква възраст.Русата мама с големите цици ми отвърна най-спокойно :"Ами нашите трите: на 10, на 15, и малката принцеса -на една година."
      Моля?Какво?Ами аз какво ще правя?И защо не са поканили истински деца за истинско детско парти.И защо след като не са поканили нужните деца - ме викат пък мене да ги забавлявам.
      Както и да е , навлякох дрешките, хванах си балончетата в ръка и...се прекръстих три пъти.Влязох в стаята за "забавления", а в нея не се чуваше нито звук .Брей, к"во става тука има ли хора.Рожденичката спеше , но за сметка на това ме поканиха да изпия едно уиски.Отказах,нали съм на работа...
      Обстановката отново беше много красива.Но май освен да я оглеждам, друга работа нямаше да имам.Сериозно се притесних.Но си викам, карай, нали вече съм излязла на ринга.След малко дойдоха и първите гости...О , но да вярвам ли на очите си?Изтупани лелки (че защо не и баби) с префърцунени прически и изискани тоалети, които си говорят на фамилии.  ...Ъ, ъмчи тоооо, имало ли такива хора в България, бе?Аз пък си мислех , че съм ги срещала само- иронизирани в американските сериали!Май само изтъпанената Аз, облечена в клоунски костюм, напомнях по някакъв начин за детско празненство.С тъпата си  и притеснена дори под шарения грим физиономия - е , да, само бегло напомнях.Къде попаднах и как ли ще успея да си тръгна!А само да знаеха тия хора какви успешни и невероятно забавни детски партита съм правила.Но за целта ми трябват...просто деца! Какво , за Бога, трябваше да правя сред тях!
        Както и да е , съсредоточих се върху мисълта , дали тази русокоса домакиня беше майка и на трите деца, и се амбицирах да открия това до края на пребиваването ми.Другата основна задача на съзнанието ми беше: Да бъде , или да не бъде !...украсена толкова префърцунено една коледна елха.Вярно-със страхотни играчки и метри луксозна лента, но...все пак без никакво лично творчество...Абе и тия деца май не са плода на един брак.Доста стресирани, "чудно възпитани" и неспокойни бяха двете момчета, та да се окаже това техния истински дом.Май и те като мен "бяха на гости".Кои ли са майките им? И как ли се чувстваха в тази свръхлуксозна къща на три етажа, в която обаче не чух  думичката "мамо".
        Прекарах в тази къща цели два часа, ей така , мотайки се, от ъгъл в ъгъл.Никога не се бях чувствала толкова тъпо, да не кажа "унизително".Бях част от ония играчки върху елхата...
        ...или не - още по-лошо, бях от ония малки сандвичи, тип хапки, които гостите трябваше да видят върху отрупаната маса.
        И най- интересното , никой не даваше признаци, че може да ме пусне най-накрая да си вървя, макар че така или иначе нищо не вършех.
        Странна работа.Странна ситуация.Странни хора.
        Малко цинично , но през цялото време ми се въртеше цветущата мисъл в главата ми.
        "Пикая ти на къщата.П...я ти на трите деца (символ на пълно щастие за мене).П..я ти на коледната елха. (А, и на силикона на русокосата майка,  макар че не бях сигурна дали имаше такъв!)
След "освобождението"ми - забързах се за вкъщи, където ме чакаше пълния безпорядък, недовършената ми баня и кухнята с импровизиран плот.Разбрах , че имам най-големия дворец на земята.
       Накърмих бебето, поиграх си със щерката , а вечерта , когато всички заспаха, се заех с довършване на украсата вкъщи с помощта на гланцовото блокче, ножицата и , забележете, двойно залепящото тиксо.Върши чудеса!

            Весело посрещане на новата Година на всички