Ръмеше дъждец, изпичаше слънце или подухваше леко, нежно , приятно.Както и да се сменяше времето ,аз се чувствах спокойна, бавно приближаваща се към момента , когато за пръв път в живота щях истински да се променя.

        Прекарах 24 часа в родилното, малко излишно, малко в неизвестие какво ще се случи, малко романтично, малко самотно…Имаше по малко от всичко.Листата капеха по паважа, защото беше златна есен.Аз стоях до прозореца на третия етаж и наблюдавах майките  с количките , които бързаха в своето ежедневие …да нахранят отрочето , да го изкъпят, да наготвят за таткото.А за мен времето беше спряло.

      И точно в един миг станах майка…

       Времето се върна , но с нов живот и с нова кръв във вените ми.Престанах да бъда аз , престанахме да бъдем “Ние!”, а вече станахме родители…

      Беше прекрасно, но толкова необятно…

      Толкова много изненади, толкова много чувства…облечени в радост, във “дом”, във “закрила”…

      Е, отлетяха тези 2 години.

      А ето  ни и нас сега.