, разбираш ли, че както гледах позакъсалото си от две години ремонтче , изведнъж ми писна и реших да го рефинансирам, като най-първо рефинансирам кредита си от две години взет.А уж си бях обещала , че няма да се награбвам с още парички.Пристъпвам в банката с притаено сърце - почти съм сигурна , че няма да ми отпуснат желаната сума , та да си прасна едни шкафчета в кухнята.Но служителката е доста учтива и още преди да ми прегледа данните , ме обнадежди, че би трябвало да се получи трансфера (да му е честит на Бербатов).Аз и пояснявам , че все пак съм в майчинство и нямам много приходи, но тя се поусмихва и отново ме успокоява, докато ми набира ЕГН-то за проверката.И тогава какво да види : охоооо, ами че нашто момиче не си е плащало 4 вноски.Усмивката  й се вледенява и устните й даже се разтреперват.Явно й бях станала симпатична, а се оказва , че съм почти престъпничка , защото при такава пресрочка именцето ми отива направо в съда.Жената недоумява:седя си пред нея кротко и усмихнато.Да, знам , че не съм си плащала вноските, но по мои изчисления всичко трябваше да бъде оправено точно в края на август, когато  ми превеждат новото майчинство за второто бебче, и даже и стотина лева горница да ми останат, които мога да си изтегля. 

      Но:

      Шок и транс в горещия третосептемвриййски ден.

      Парите ми отивали във друга сметка.Абе преди години реших да си направя един щастлив ден ( аз , бедната душа) и да си изхарча 800 лева-ей така , на воля.Изтеглих си овърдрафт, защото ми беше писнало да умувам над сметките и да не мога да си купя 2-3 дрешки накуп.Така този ден отидох до Търново.Разхождах се по магазините , свируках си с уста и се чувствах невероятно щастлива , че мога да си купя каквото си пожелая.Оттам си купих обаче само бельо - дантелки , финдифлюшки...Ами бях го позакъсала малко със секси имиджа, какво сега.От Русе забърсах обаче цяла шевна машина ( мечтата ми - да шия...Ама, забележете-още нищо не съм ушила).А от една витрина си цапцаросах невероятно (за моите стандарти, де) , красиво бяло палтенце, както и бели ботушки , че и лаченки...Ммммм, чудна картинка.

       И така , това беше най-щастливия ми покупко-продажбен ден в живота .Ясно осъзнавах, че скоро няма да го повторя.Тогава нито имах деца, нито мислех за деца.Малко чувствах угризения на съвестта, че това не са малко пари, и когато един ден ще трябва да ги връщам - дали ще имам да ги върна.Но речено-стореното вече беше направено и аз изпратих  угризенията си някъде надалече във времето  ,когато 800 лева за мен няма да бъдат никакъв проблем и така нататък.

       Мечти, мечти...

      А каква стана тя!Точно в този кризисен финансов момент, ама кризисен, разбирате ли, за моето телце и моите тоалети...(но най-вече-замоята душичка) точно тогава банчицата решила да си изтегли оувърдрафчето...

     Гледам служителката и както винаги по въпросите с "парите", се опитвам да запазя спокойствие.А служителката ме гледа и се опитва да разбере как така успявам да запазя спокойствие.Приглаждам си чантичката , усмихвам й се, и с приятен делови глас , й казвам :"М, да , голям шок." Вземам си чантичката и тръгвам със замаяна походка по алейката банкова.

     Дължа 444 лв-за неизплатени вноски по кредита и 285 - за остатъка от щастливия ми овърдрафт навремето.

     Честито шкафчета, честито кухня,
 
      И ай сега си намери близо 800 лв, ама по- бързичко, че се трупат огромни лихви по нещастния ти кредит.

а защо не си предоговори овърдрафта за още една година?

обаче одобрявам и гласувам с две ръце за направените по-горе покупки. особено белите ботуши.

shte pusna snimki da te arestuvat drugia pat...:)
Tsanko